Нито една медицинска сестра не издържаше повече от седмица до жестокия мафиотски бос. Но новата болногледачка заповяда на въоръжената му охрана да излезе от стаята, а след това направи с пациента нещо, от което той остана напълно в шок 😳
През последния месец пет медицински сестри напуснаха имението на Адриан Романо. Една издържа само няколко часа, друга избяга от къщата разплакана, дори забравила чантата си, а трета заплаши да се обади в полицията. Още същата вечер при нея дойде адвокатът на Романо и след кратък разговор жената повече не разказа на никого за случилото се.
Почти целият град се страхуваше от Адриан. Той ръководеше огромна престъпна организация, свикнал беше да дава заповеди и съвсем не търпеше, когато някой му противоречеше.
Но преди три седмици по него стреляха.
Куршумът мина близо до белия дроб, повреди няколко ребра, а след операцията започна възпаление. Лекарите настояваха да го оставят в болницата, но Адриан отказа и заповяда спалнята в имението да бъде оборудвана с медицинска апаратура.
Проблемът беше, че той се оказа ужасен пациент.
Той късаше превръзките, отказваше болкоуспокояващи, крещеше на медицинските сестри и няколко пъти се опита сам да стане от леглото. След поредния такъв случай раната отново се отвори.
Точно тогава в къщата се появи 29-годишната Ева Милър.
Тя се съгласи на тази работа само заради парите.
По-малкият ѝ брат Даниел страдаше от рядко заболяване на кръвта. Обичайното лечение почти не помагаше, а новата терапия струваше толкова, колкото Ева не би могла да спечели дори за няколко години.
Затова, когато непознат мъж ѝ предложи осем хиляди долара за всяка работна седмица, тя се съгласи почти веднага.
Условията бяха странни. Ева трябваше да живее в имението, да не снима нищо вътре, да не задава въпроси и да изпълнява само медицински задължения.
На вратата я посрещна висок мъж на име Виктор.
— Аз отговарям за сигурността на господин Романо, — представи се той. — Съветвам ви да запомните главното правило: никога не спорете с него.
Ева го погледна.
— Ако заповедта му застрашава живота му, ще споря.
Виктор се ухили.
— Точно това казваше предишната медицинска сестра.
Той я отведе горе.
Адриан седеше на ръба на огромно легло. Гърдите му бяха превързани, лицето пребледняло, но дори сега мъжът изглеждаше така, сякаш именно той контролира всичко случващо се.
— Още една? — попита раздразнено той.
— Ева Милър. Вашата нова медицинска сестра.
— За колко време?
— Това зависи от вас.
Охранителите си размениха погледи. Обикновено никой не говореше така с Адриан. Първите два дни минаха относително спокойно, но на третата вечер състоянието му рязко се влоши.
Температурата се покачи почти до четиридесет. Адриан дишаше тежко, но категорично забраняваше на Ева да пипа превръзката.
— Казах, не ме пипай!
— Трябва да прегледам раната.
— Излез.
Ева не помръдна. Адриан се обърна към охранителите.
— Махнете я оттук.
Двамата мъже направиха крачка напред, но Ева неочаквано каза:
— Не. Напротив. Вие двамата излезте.
В стаята стана тихо.
— Ти сега даваш заповеди на хората ми? — изсъска Адриан.
— Да. Излезте веднага.
Охранителите просто кимнаха и веднага изпълниха заповедта ѝ, забравяйки, че техният шеф е съвсем друг човек. Когато най-накрая останаха сами, медицинската сестра направи нещо, от което Адриан остана напълно в шок 😳😱 Продължението на историята може да се намери в първия коментар 👇👇
Той се опита да се надигне, но веднага се смръщи от болка.
— Никой не сваля тази превръзка.
И тогава Ева разбра причината.
Адриан не се страхуваше от болката. Той се страхуваше да покаже слабост пред хората си. Именно затова пред охраната отказваше помощ, ставаше със сила и се правеше, че напълно контролира ситуацията.
Ева отново погледна охранителите.
— Излезте и затворете вратата.
Този път Виктор неочаквано кимна на останалите. След няколко секунди останаха двамата.
Ева се приближи до леглото.
— Сега тук никой няма да види, че ви боли. Затова спрете да се правите на безсмъртен и ми позволете да си свърша работата.
Адриан я гледа няколко секунди и после за първи път не отговори нищо.
Ева внимателно свали старата превръзка и веднага разбра, че ситуацията е по-сериозна, отколкото изглеждаше. Кожата около раната беше силно зачервена, появи се оток, а под бинта се беше събрала течност.
Но по-лошо беше друго. Когато Ева леко натисна до увреденото място, Адриан рязко извика и я хвана за ръката.
— Какво правиш?!
— Проверявам това, от което се страхувах.
Тя веднага повика лекар, въпреки пряката забрана на Адриан да се свързва с когото и да било без разрешение. След четиридесет минути в имението пристигна хирург.
Прегледът показа дълбока инфекция. Ако Ева беше послушала пациента и беше оставила превръзката до сутринта, инфекцията можеше да попадне в кръвта и да предизвика сепсис.
На Адриан спешно направиха малка повторна операция направо в оборудваната медицинска стая на имението.
На сутринта Ева събираше багажа си. Беше сигурна, че ще я уволнят. На вратата се почука Виктор.
— Господин Романо иска да ви види.
Адриан лежеше в леглото и изглеждаше изтощен.
— Наруши две мои заповеди за една вечер.
— Три, — спокойно поправи Ева. — Аз още заповядах на охраната ви да излезе.
Няколко секунди мъжът мълчеше.
— Всички останали се страхуваха от мен.
— И аз се страхувах.
— Тогава защо не спря?
Ева го погледна право в очите.
— Защото не ми плащат, за да се съгласявам с вас. Плащат ми, за да останете жив.
Адриан неочаквано се ухили. А после сложи на масата плик. Ева реши, че вътре е последната ѝ заплата, но вътре имаше чек за сума, която стигаше за няколко месеца лечение на Даниел.
— Какво е това? — попита объркано тя.
— Аванс.
— За какво?
Адриан се облегна на възглавницата.
— За следващите шест месеца работа. Изглежда, най-накрая намерих медицинска сестра, която не се страхува да ми каже „не“.
