Принцът спаси неизвестно момиче от снежната гора, но по време на горещата баня старшата наложница забеляза странен печат върху тялото ѝ – и това, което се случи след това, шокира цялото кралство. 😱😳😨
Елиана израсна в малко селце на самия край на северната гора. След смъртта на майка си живееше сама в стара къща и лекуваше хората с билки, които събираше в планините. Хората идваха тайно при нея, когато децата гореха от треска, а старците не можеха да поемат дъх без болка. Но благодарността на хората бързо изчезна, когато бедствията връхлетяха селото.
Първо изчезна добитъкът, после замръзна реколтата, а скоро тежко се разболя дъщерята на кмета. Когато кметът се обърна към Елиана, тя каза, че вече е късно и билките ѝ няма да спасят момичето. Тогава разгневеният кмет я нарече вещица. Само тези няколко думи бяха достатъчни, за да се разпространят слуховете из селото.
— Тя носи нещастия, — извика жена на площада. — Докато тя е тук, бедите няма да спрат!
— Тя е вещица! Изгорете къщата ѝ! — подкрепи друг глас.
Елиана стоеше пред тълпата, стискайки в ръце малка торбичка с билки. Опитваше се да се обясни, но вече никой не я слушаше. Кметът я гледаше хладно, сякаш пред него наистина имаше чудовище, а не онази, която беше помагала на болните.
— Тръгвай преди разсъмване, — каза той. — Ако останеш, няма да доживееш до сутринта.
През нощта започна виелица. Елиана метна единствения си топъл наметало, взе малко храна и напусна селото, без да се обърне назад към пламъците, които вече се издигаха над къщата ѝ. Снегът бързо засипваше следите ѝ. Студът проникваше под дрехите ѝ, пръстите ѝ преставаха да я слушат, но тя вървеше напред, докато не чу жално вой.
До пътя, почти скрит от снежна преспа, лежеше малко сребристо вълче. Лапата му беше попаднала в железен капан, а бялата му козина беше опетнена от раната.
— Тихо, малки, няма да те нараня, — прошепна Елиана, коленичейки.
Вълчето ръмжеше от болка и се опитваше да я ухапе. Елиана с мъка отвори капана, разкъса края на ризата си и превърза раната. След това седна на студения сняг, облегна се на дърво и здраво прегърна треперещото животинче, опитвайки се да го стопли с топлината си. Съзнанието ѝ бавно се отдалечаваше, когато сред войте на вятъра достигна до нея силен тропот на конски копита.
— Тук има някой! — прозвуча мъжки глас.
Пред Елиана спря конник с тъмен наметало. Лицето му беше сурово, а на гърдите му блестеше знакът на кралското семейство. До нея вълчето изскимтя слабо. Мъжът рязко скочи от коня.
— Рейвън… Жив си, — издиша той и погледна момичето. — Но коя е тази девойка?
— Не знам, Ваше височество, — отговори стражникът. — Но изглежда, че без нея вълчето нямаше да оцелее.
Принц Адриан вдигна Елиана на ръце. Кожата ѝ беше ледена, дишането ѝ почти не се усещаше. Принцът бързо я качи на коня си и даде заповед на цялата си свита:
— Веднага се връщаме!
Принцът, искайки да помогне на момичето да се стопли, нареди на старшата наложница на баща си да подготви гореща баня за нея и да се погрижи за нея. Елиана беше толкова изтощена, че почти не реагираше на случващото се. Докато прислужниците внимателно ѝ помагаха да се оправи, старшата наложница забеляза нещо необичайно върху тялото на момичето. Тя замръзна, втренчи се в видяното, а после пребледня. Това, което беше открила, беше толкова шокиращо, че новината бързо се разпространи из цялото кралство и шокира всички. 🤯 Продължението четете в коментарите… 👇👇👇
Старшата наложница предпазливо се отдръпна от Елиана, без да откъсва очи от белега върху кожата ѝ. Това не беше обикновена родилна петна. Тя добре познаваше този знак – кралския печат, който се поставял на децата веднага след раждането, за да може при отвличане или подмяна стражата безпогрешно да разпознае истинското дете на кралска кръв.
Но как този печат се беше озовал върху тялото на обикновена селска девойка?
Преди много години сестрата на краля избягала от двореца след смъртта на съпруга си, като взела със себе си новороденото си дете. Дълго я търсили, но нито нея, нито бебето намерили.
Когато старшата наложница видяла Елиана, сърцето ѝ се сви от ужасно предчувствие.
— Незабавно повикайте краля… — прошепна тя. — Струва ми се, че току-що намерихме онази, която търсихме много години.
Новината мигновено се разпространи из двореца, а после из цялото кралство. Момичето, което само преди ден бяха нарекли вещица и изгонили от родното му село, можеше да се окаже наследница на кралска кръв.
Когато Елиана дойде на себе си, пред нея вече стоеше кралят.
Той дълго гледа лицето ѝ, сякаш се опитваше да си спомни някого от далечното минало.
И после тихо произнесе:
— Ти… си дъщеря на сестра ми.
Така съдбата на момичето, което загуби всичко за една нощ, се промени завинаги.
