В автобуса една жена реши, че може да прави всичко, което си поиска, и сложи мръсния си крак направо върху облегалката ми. Няколко пъти я помолих да махне крака си, но тя само се правеше на заспала. Тогава трябваше да ѝ дам урок, който никога няма да забрави. 😨
Този ден беше особено тежък.
Приключих смяната си по-късно от обикновено и се чувствах така, сякаш не бях спал няколко денонощия подред. Всичко, което исках, беше да стигна спокойно до вкъщи, да се отпусна на седалката и поне половин час да не мисля за нищо.
Автобусът беше почти пълен.
Хората се връщаха от работа, някои гледаха телефона си, други дремяха, трети просто мълчаливо гледаха през прозореца. Седнах до пътеката и притиснах здраво торбата с нещата, които бях купил по пътя към вкъщи.
Първите няколко минути всичко беше спокойно. Но после усетих как нещо докосна лакътя ми.
Погледнах настрани и видях женски крак.
Отначало дори не разбрах какво се случва.
Жената, седнала зад мен, беше протегнала крак напред и го беше сложила направо върху облегалката ми. При това беше боса, а самият ходило изглеждаше така, сякаш беше ходил по прашни улици цял ден.
Внимателно се обърнах назад.
Жената седеше със затворени очи и се правеше, че спи дълбоко.
Реших, че може би е протегнала крака случайно насън.
Затова спокойно казах:
— Извинете, моля, кракът ви е върху моята облегалка.
Нямаше реакция. Повторих по-високо. Жената леко отвори едното си око, погледна ме и отново го затвори.
Крака дори не помръдна. Миризмата ставаше все по-осезаема. Хората наоколо започнаха да се намръщват и да се споглеждат. Все по-неприятно ми ставаше да седя. След няколко минути отново се обърнах.
— Моля, махнете крака си.
Този път жената въздъхна тежко, сякаш аз ѝ пречех да си почива.
— Уморена съм, измърмори тя недоволно. — Изтърпи.
След това отново затвори очи. Не исках да вдигам скандал. Целият ден беше твърде тежък за караници.
Затова още няколко минути просто седях мълчаливо.
Но жената явно беше решила, че ако никой не я спира, значи може да продължи.
След известно време тя не само не махна крака, но и го настани по-удобно, като зае напълно моята облегалка.
Огледах се наоколо. Няколко пътници вече наблюдаваха тази сцена. Някой клатеше глава. Някой тихо се подсмиваше.
Виждаше се, че хората отлично разбират кой се държи неправилно тук. Тогава ми хрумна една идея. Проста, но много ефективна, за да ѝ дам урок, който със сигурност няма да забрави. 😲 Продължението на тази история можете да намерите в първия коментар 👇
Извадих от торбата си бутилка студена вода, която бях купил след работа.
Отворих я и отпих няколко глътки.
След това внимателно вдигнах ръката си с бутилката и се престорих, че автобусът рязко се разтърсва в завоя.
Няколко капки студена вода случайно паднаха право върху ходилото ѝ.
Жената буквално подскочи.
Тя рязко отвори очи и изплашено дръпна крака си назад.
— Какво правите?!, възмутено извика тя.
Спокойно я погледнах.
— Извинете, автобусът се разтърси.
Тя вече се готвеше да отговори нещо, но в този момент пътникът отсреща неочаквано каза:
— Но сега кракът ви най-накрая се махна от чуждото място.
Веднага след това някой отзад се засмя.
След това още един човек.
След няколко секунди вече половината от близките пътници гледаха жената с явно неодобрение.
Възрастен мъж до прозореца поклати глава и добави:
— Младият човек три пъти ви помоли нормално да махнете крака си.
Жената се огледа наоколо и разбра, че никой не я подкрепя.
Тя бързо си обу обувките, обърна се към прозореца и не каза нито дума повече.
Останалата част от пътя краката ѝ бяха там, където им беше мястото.
А аз най-накрая успях спокойно да се отпусна и да гледам през прозореца.
Понякога хората не разбират от прости молби.
Но щом се озоват в центъра на вниманието на целия автобус, добрите маниери неочаквано се връщат от само себе си.
