Принцът събра 99 девойки с маски от всички краища на кралството и се закле да се ожени за онази, чийто глас ще покори сърцето му: но когато избраницата свали маската си, целият дворец замръзна от ужас при видяното 😱
Принцът отдавна беше известен в цялото кралство не само с богатството и титлата си, но и със странната си упоритост. Отдавна беше навършил двадесет и пет години, съседните крале и херцози постоянно му предлагаха невести от най-знатните семейства, но нито една девойка така и не успя да покори сърцето му. Едни бяха красиви, други умни, трети произхождаха от древни родове, но всеки път след запознанството принцът само учтиво се усмихваше и казваше: „Не. Това не е девойката, която търся.“ Придворните вече започваха да се тревожат.
Кралят остаряваше, а наследникът така и не смяташе да се жени. Един ден по време на поредния бал принцът неочаквано обяви решението си пред целия двор. „Обичам музиката повече от всичко на света. Искам бъдещата ми съпруга да умее да пее така, че гласът ѝ да докосва сърцето. Затова обявявам специален подбор.“ Гостите веднага замлъкнаха.
„След месец в двореца ще пристигнат девойки от цялото кралство. И се заклевам да се оженя за онази, чийто глас се окаже по-красив от останалите.“ Веднага по залата премина шум. Но принцът вдигна ръка и продължи: „За да бъде всичко честно, всяка участничка ще се изявява с маска. Не искам да виждам нито лица, нито тоалети. Ще слушам само гласа.“
Тази новина се разнесе по цялата страна. В двореца започнаха да пристигат наследници на богати семейства, дъщери на графове, князе и влиятелни търговци. Всяка мечтаеше да стане бъдещата принцеса.
В определения ден огромната тронна зала беше пълна с гости. На възвишението седеше самият принц. Пред него имаше сцена. На сцената една след друга излизаха девойки с еднакви маски.
Първата пееше красиво. Втората още по-добре. Третата учуди мнозина гости. Но принцът само спокойно слушаше и клатеше глава. „Следващата.“
Така продължи няколко часа. Една девойка след отказа се разплака направо на сцената. Друга избяга от залата, закривайки лицето си с ръце. Трета не успя да сдържи сълзите си и напусна двореца заедно с роднините си.
Когато се изяви деветдесет и осмата участничка, мнозина решиха, че принцът отново няма да избере никого. Но тогава вратите се отвориха. В залата влезе последната девойка. Тя носеше проста тъмна маска. Никакви скъпоценности. Никакви скъпи украшения.
Никой дори не ѝ обърна специално внимание. Гостите започнаха да шепнат. „Сигурно още една ще загуби.“ „Вече всички най-добри се изявиха.“ „Тя със сигурност няма никакъв шанс.“ Девойката бавно се качи на сцената.
В залата настъпи тишина. После зазвуча музика. И девойката запя. Още след първите думи хората започнаха учудено да се споглеждат. Гласът ѝ беше толкова красив, че изглеждаше сякаш пее не човек, а приказна птица.
Някои гости спряха да дишат от възхищение. Самите музиканти забравяха да свирят своите партии. Дори стражите на вратите слушаха, без да откъсват поглед. А принцът за първи път през целия ден се наведе напред на трона си.
Той не откъсваше поглед от сцената. С всяка секунда очите му ставаха все по-ярки. Когато песента свърши, в залата настъпи абсолютна тишина. А после се чуха гръмки аплодисменти. Хората се изправиха от местата си. Някои жени бършеха сълзи.
Принцът бавно се изправи. Той гледа девойката няколко секунди. След което каза на висок глас: „Направих своя избор.“ Залата отново замлъкна. „Женя се за теб. Свали маската.“
По двореца премина развълнуван шепот. Всички искаха да видят щастливката. Девойката внимателно вдигна ръце. И свали маската. Щом видяха какво се крие под кадифената маска, целият дворец и дори самият принц останаха в пълен шок 😳😱 Продължението на тази история може да се намери в първия коментар 👇
В следващата секунда по залата премина обща въздишка. Мнозина гости буквално замръзнаха на място. Някои придворни не повярваха на очите си. Защото пред тях стоеше съвсем не дъщеря на граф. Не наследница на богат род. Не княгиня и не принцеса.
Пред принца стоеше обикновена дворцова прислужница. Точно онази девойка, която всеки ден чистеше коридорите, носеше цветя в покоите и помагаше в кухнята. „Това е невъзможно…“ „Прислужница?“ „Как изобщо е попаднала на подбора?“
Хората се гледаха потресени. А девойката сведе очи. Тя разбираше, че сега могат да я изгонят от двореца.
Накрая принцът попита: „Наистина ли си ти?“ Прислужницата тихо кимна. „Простете ми, Ваше Височество. Знаех, че никога няма да ме допуснат до участие. Затова реших да сложа маска и просто да опитам късмета си.“
Девойката пое дълбоко дъх и добави: „Отдавна ви обичам. Вероятно е глупаво. Разбирах, че нямам никакъв шанс. Но поне веднъж исках да чуете гласа ми.“ След тези думи мнозина очакваха гнева на принца.
Но той неочаквано се усмихна. А после слезе от трона си. Цялата зала го наблюдаваше в пълна тишина. Принцът се приближи до прислужницата и я хвана за ръката.
„Именно затова заповядах на всички да носят маски.“ Гостите се спогледаха учудено. „Исках да видя не титли и не богатство. Исках да намеря човек, който може да докосне сърцето ми. И днес го намерих.“
На девойката ѝ затрепериха устните. По бузите ѝ се търкулнаха сълзи. А принцът се обърна към гостите и каза на висок глас: „След месец ще се състои сватбата ни.“ Този път залата избухна в аплодисменти.
