—Хей, киске! Ето ти подарък. За да знаеш веднага мястото си… и чие кученце ще бъдеш тук! —грозата на колонията с прякор Питбул изсипа кофа с помии върху главата на новодошлата, но само няколко минути по-късно се случи нещо, което накара целия затворен двор да замръзне в гробна тишина. 😵💫😱
—Хей, киске! —дрезгав глас се разнесе из затворения двор и накара разговорите да секнат по средата.
Към новодошлата бавно се приближаваше огромна затворничка с прякор Питбул, и това име не беше получила случайно.
Разказваха, че ако Питбул се захапе за човек, го пуска едва когато той вече не може да оказва съпротива.
Всяка схватка с нея се смяташе за почти смъртоносна, и от години в колонията не се беше намерила жена, която да успее да я надвие. Дори надзирателите се стараеха излишно да не я вбесяват.
Зад нея останалите затворнички бързо се отдръпваха. Никой не искаше да бъде наблизо, когато Питбул си избира нова жертва.
Пред нея стоеше млада, слаба, светлокоса девойка на около двадесет и три години.
Новодошлата изглеждаше объркана: твърде големият затворнически гащеризон висеше на раменете ѝ, пръстите ѝ нервно стискаха ръба на ръкава, а погледът ѝ издаваше човек, който още не е свикнал с жестоките закони на това място.
Питбул спря на няколко крачки, ухили се и каза високо:
—Ето ти подарък. За да знаеш веднага мястото си… и чие кученце ще бъдеш тук.
Тя рязко преобърна тежката кофа.
Гнили остатъци от храна, мръсна вода и боклуци с отвратително цопване се стовариха върху главата на девойката. По лицето ѝ потече мътна течност, а косата ѝ моментално залепна за бузите.
За секунда дворът замръзна.
После се разнесе дружен смях.
—Сега наистина си като нас! —извика някой.
—Няма да я издържи дълго —подсмя се друга затворничка.
Новодошлата бавно избърса лицето си. Нито една сълза. Нито една дума. Тя само пое дълбоко дъх, спокойно свали изцапания гащеризон, грижливо го сгъна върху бетонната пейка и направи една единствена крачка напред.
След няколко секунди целият затворен двор потъна в такава гробна тишина, че се чуваше само как вятърът подгонва по бетона парче хартия.
Всички гледаха само новодошлата.
И никой не можеше да повярва на собствените си очи… 😱
Продължението в първия коментар 👇👇
Питбул пръва наруши тишината.
Тя беше свикнала да пречупва хората само с един поглед и никога не беше си представяла, че новата ѝ жертва няма да се уплаши.
—Мислиш, че можеш да ми се противопоставиш? —процеди тя и се хвърли напред.
Девойката не продума нито дума.
Тя само леко се измести встрани.
Това, което се случи след това, отне по-малко от три секунди.
Ръката на Питбул само докосна рамото ѝ. Новодошлата мигновено се отклони от атаката, хвана китката, завъртя тяло и изпълни стремително хвърляне през бедрото.
Глух удар отекна в двора.
Жената, която всички смятаха за непобедима, се строполи тежко върху бетона.
Когато се опита да стане, усети, че ръката ѝ е в здрава фиксация. Всяко движение ѝ причиняваше болка.
Едва когато се увери, че противничката вече не представлява заплаха, девойката спокойно я пусна и направи крачка назад.
В двора настъпи пълна тишина.
—Не може да бъде… —прошепна едва чуто една от старите затворнички.
По-късно стана ясно, че крехката на вид блондинка дълги години се е занимавала професионално с карате и има черен колан, първи дан. Учили са я никога да не напада пръва, но ако бой не може да се избегне — да го приключва максимално бързо и без излишна жестокост.
Този ден Питбул, която държеше цялата колония в страх, за пръв път беше избрала грешния човек.
Тогава всички разбраха: външната крехкост понякога крие сила, пред която дори най-страшната репутация е безсилна.
