Затворникът преди изпълнението на присъдата си помолил да види своето куче: сутринта охранителите отворили вратата на килията и замръзнали от ужас 😲😱
През 1947 г. в градския затвор се случил случай, който никой до днес не може да забрави.
В килия №3 седял затворник, на когото му оставали само няколко дни живот. Признали го за виновен в предателство към Родината, макар че до последно твърдял, че не е виновен в нищо. Но никой не го слушал.
На 16 септември трябвало да се сбогува с този свят пред очите на публиката.
През последната нощ надзирателят влязъл в килията. На студения под, прегърнал коленете си с ръце, седял мъж и треперел от студ и отчаяние.
— Ей, събуди се, — казал охранителят. — Имаш последно желание.
— Пуснете ме. Аз не съм предател…
— Това няма да стане. Помисли за нещо друго: храна, вино, свещеник…
Затворникът повдигнал очи, пълни със сълзи:
— Моето последно желание е да видя овчарката си. Искам да се сбогувам с нея.
Охранителят намръщил лице, но след дълго обмисляне все пак се съгласил.
След един час кучето било въведено в килията. Щом видяло своя господар, то веднага се втурнало при него, завъртяло опашка, подскачало и облизвало ръцете му. Мъжът го прегърнал така силно, сякаш се страхувал, че това е последната им прегръдка. Гладил го, притискал се към козината му и тихо плакал.
Кучето прекарало цялата нощ при своя господар, но сутринта, когато охранителите влезли в килията, за да отведат затворника, видели нещо страшно 😱😲
Няколко минути били заедно. Нощта преминала. Кучето през цялото време стояло до него, не допускайки никого близо до господаря си.
Сутринта, когато дошли за затворника, охранителите замръзнали. Мъжът лежал на пода без дъх, а до него, притиснала му мордата към гърдите му, лежала овчарката. Тя не отстъпвала нито крачка и ръмжала на всеки, който се опитвал да се приближи.
После казвали, че сърцето му не издържало. Но целият град запомнил друго: вярното куче, което в последния момент топлело своя господар и не позволило на никого да наруши тяхното сбогуване.
Мъжът напуснал живота не като предател, а като верен приятел с добро сърце.
