Вчера едва не претърпях инцидент. И причината за почти-аварията беше… кон.
Да, правилно прочетохте — истински, огромен риж кон.
Историята започна обикновено: карах по пуста магистрала, в мъглата, по своите дела. Пътят беше тих, около мен само гора и редки сухи дървета. Изведнъж нещо странно изскочи право пред мен на пътя. В последния момент натиснах спирачката, колелата изскърцаха жално и колата спря на няколко сантиметра от животното.
Преди мен, надигнато на задните си крака, стоеше конът. Той ръмжеше, риташе копита по асфалта и гледаше право в предното стъкло, сякаш се опитваше да ме спре. Сърцето ми биеше толкова силно, че не се осмелих веднага да изляза. Но конят очевидно не възнамеряваше да избяга — нервничеше и сякаш се опитваше да каже нещо.
Внимателно отворих вратата и излязох от колата. Конят веднага се втурна към гората. Всичко в мен подсказваше: трябва да го последвам. Заключих вратите и побегнах след него.
Спряхме до стар, изоставен кладенец. Конят стъпкваше близо, риташе копито по земята и ръмжеше, отново и отново поглеждайки надолу. Аз се приближих и, когато погледнах вътре, се вцепених от ужас… Вътре имаше…
В дълбините, в тъмнината, лежеше човек. Той беше едва жив, трудно се движеше и тихо стена. Веднага повиках спасителите и линейка, а самата аз му крещях, че помощта вече е на път.
Когато най-накрая го извадиха на повърхността, се оказа невероятното. Този човек се разхождал с коня си в гората, подхлъзнал се и паднал в кладенеца. Конят не можеше да му помогне сам и затова избягал към пътя — точно за да ме намери.
Ако не беше той, не е ясно как щеше да свърши всичко. И до днес не мога да повярвам, че случайната среща на пуста магистрала се оказа истинско чудо.
