Последните няколко дни не можех да се отърва от тревожното чувство: от тавана се чуваха странни звуци. То тихо шушукане, то едва доловимо пукане, сякаш някой бавно се движи в тъмнината. Всеки път, когато се качвах горе, не намирах нищо.
Днес всичко се повтори. Но звукът беше по-настоятелен, по-силен… и по-близо. Взех фенерче и бавно се изкачих горе. В тавана беше задушно, миришеше на нещо странно — сладникаво и неприятно. И изведнъж видях: точно на тавана, до стената, висеше някакъв огромен сиво-жълт нарост, сякаш от хартия, с причудливи кръгли слоеве. Оттам идваха звуците.
Подойдох по-близо, осветих с фенерчето странната находка и забелязах, че вътре нещо се движи. Когато разбрах какво е, в ужас изтичах от тавана. Бъдете внимателни, ако видите нещо подобно у дома си.
Не разбирах какво е това. Сърцето ми биеше силно, ушите ми бяха пълни със шум от кръвта. Направих няколко крачки по-близо и в светлината на фенерчето вътре в тази странна маса нещо се помръдна.
Произнесе се остър, зъл жужащ звук. Обърнах се и излетях от къщата.
Добре, че нищо не ми се случи. Но страхът, който изпитах, беше почти животински.
По-късно се оказа: това беше гнездо на оси.
Осите са изключително опасни насекоми. Техните ужилвания не само са болезнени, но могат да предизвикат силна алергична реакция, дори анафилактичен шок. А аз имам алергия към тях.
За разлика от пчелите, осите могат да жилят многократно, а при заплаха действат заедно, атакувайки с рояк. Попаднал в такова гнездо, човек рискува да получи десетки, а понякога и стотици ужилвания за няколко минути.
Най-често осите строят домовете си на укрити места — под покриви, на тавани, в кухини на стени или изоставени постройки.
Привличат ги топлината, сухотата и достъпът до храна. Вероятно тези оси са се промъкнали при мен в началото на лятото, а аз просто не съм забелязвал присъствието им… докато не стана твърде късно.
