Автобусът се движеше по обичайния си маршрут, когато изневиделица изскочи куче и започна да тича до него – всички останаха в шок, когато разбраха причината.
Всяка сутрин той преминаваше по един и същи път. Жълт автобус, линия 318. Шофьорът беше спокоен човек – винаги пристигаше навреме, винаги по разписание. Маршрутът минаваше през открити поля – прав и без задръствания или напрежение. Пътниците бяха почти винаги едни и същи – някои отиваха на работа, други до града по задачи, а имаше и такива, които просто обичаха да пътуват и да гледат през прозореца.
Всичко беше както обикновено. Шофьорът караше с отпуснато изражение, от високоговорителите звучеше тиха музика от радиото. Слънцето грееше, утрото беше ясно. Пътниците лениво си бъбреха, някой дремеше, друг прелистваше новините на телефона си.
И изведнъж — сякаш от нищото — на пътя изскочи куче.
Златист ретривър, огромен, рунтав, с лъскава козина и невероятна скорост. Тичаше покрай автобуса – първо паралелно, после започна да се вмъква ту в едната, ту в другата страна, сякаш се опитваше да каже нещо, да привлече внимание. Ушите му се вееха, езикът стърчеше встрани.
Салонът оживя. Някой скочи от мястото си. Млад мъж до прозореца извади телефона си и започна да снима. Жена с очила се засмя:
— Вижте! Кучето си прави надбягване с автобуса!
— Сигурно е изгубило някого — предположи възрастен мъж.
Но нещо в цялата сцена беше… странно.
Кучето изведнъж ускори и с невероятна скорост изпревари автобуса. Застана точно на пътя и започна да лае, да ръмжи. На шофьора не му остана нищо друго, освен рязко да натисне спирачките. Гумите изскърцаха, автобусът подскочи и спря.
— Какво става?!
— Защо се държи така странно?
— Не ни позволява да продължим! — каза някой.
Вратите се отвориха и няколко пътници слязоха, приближавайки се внимателно към кучето. То не бягаше, не се отдръпваше. Просто стоеше и ги гледаше.
И тогава се случи нещо ужасно, след което всички разбраха защо кучето се е държало така странно…
Продължение в първия коментар:
И тогава — БАХХХ!
Оглушителен взрив. Автобусът излетя във въздуха с такъв тътен, че земята се разтресе. Пламъци избухнаха навън, прозорците се пръснаха на хиляди парчета. Хората, които бяха слезли при кучето, оцеляха. Шок. Крясъци. Някой падна на колене. Друг си закри устата с ръце.
Те бяха само на няколко метра от смъртта.
А кучето… то не избяга. То седеше, сякаш знаеше.
Шофьорът се изправи, с треперещи ръце извади телефона си, погледна към останките и прошепна:
— Тя ни спаси… Но от какво? Кой го направи?
Полицията започна разследване, за да открие извършителите и да разбере как кучето е узнало за това.
