Лекарите разделиха тези сиамски близнаци, когато бяха едва на година 😢 Главите им бяха сраснали, но лекарите поеха риск и направиха операция 😲 Оттогава минаха почти 7 години 🤔 За съжаление, при момичетата беше диагностицирана умствена изостаналост 😢
Едната от сестрите едва ходи и не говори, а другата засега може само да стои сама 😔
През 2016 година в щата Северна Каролина се родиха две момичета — Еби и Ерин. Те бяха близнаци, но не обикновени. Главите им бяха сраснали — така, че дори медицината се плашеше да се захване с тях. Но те се родиха и оцелeха.
Майка им, Ан Делани, разбра диагнозата още на единадесетата седмица от бременността. Лекарите бяха откровени — препоръчваха прекъсване.
Срокът беше малък, проблемите — големи. Но Ан не искаше това.
На 27-ма седмица тя беше приета за наблюдение, надявайки се да изкара до срока. Но на 30-та седмица започнаха усложнения и лекарите трябваше спешно да направят цезарово сечение.
Момичетата се родиха преждевременно, малки, безпомощни и сраснали.
Лекарите казаха, че имат шанс — само 2% от такива деца оцеляват след раждането и могат да бъдат кандидати за операция по разделяне.
Изненадващо, Еби и Ерин бяха именно в тези два процента. След месеци наблюдения, анализи и обсъждания, медицинският екип даде разрешение — операцията може да се извърши, но рискът е огромен.
Тогава Ан подписа съгласие. С всеки изход. Важното беше да опитат да подарят на всяка дъщеря собствена съдба.
На 6 юни 2017 г., почти година след раждането, операцията започна. Тя продължи 11 часа. Първа беше отделена Ерин — при нея връзката беше по-проста.
С Еби лекарите се бориха за всеки милиметър тъкан и съдове. Момичетата оцеляха.
Пет месеца по-късно Ерин и Еби се върнаха у дома. Започна нов етап — рехабилитация.
Днес са минали вече седем години от съдбоносната операция. Еби и Ерин са живи. Растат. Но не всичко беше розово. При момичетата е диагностицирана умствена изостаналост.
Те не говорят, но се усмихват и с радост играят с други деца. Социализирани са, въпреки диагнозата.
Ерин се научи да ходи на пет години. Еби засега може само да стои, държейки се за ръцете на майка си, но не може да се движи самостоятелно. Семейството се надява — макар и бавно, макар и не като всички, Еби ще направи своята крачка.
