Бившият ми съпруг дойде на юбилея ми, за да ме унижи пред всички гости и да се похвали с младата си годеница, но щом видя моя специален гост, веднага се извини и буквално избяга от празненството 😲🤔
— Уютно е тук, като за пенсионери — заяви бившият ми съпруг още от прага, щом влезе в залата, където празнувах юбилея си с приятелките си. Той дори не свали палтото си. Насочи се направо към мен.
— Здравей, бивша любима — добави с кривата си усмивка.
Под ръка държеше момиче в прилепнала бежова рокля. На около двадесет и пет години, не повече. На възрастта на нашата по-голяма дъщеря.
Музиката сама спря. Минутa по-рано гостите се смееха, разговаряха и звънтяха чаши. Сега в залата настъпи тишина. Стоях до масата и стиснах чашата толкова силно, че пръстите ми побеляха.
Не се бяхме виждали три години. От деня, когато каза, че „е надраснал връзката ни“ и отиде да търси вдъхновение. Изглежда, че го беше намерил.
— Е, честит юбилей. Петдесет години е солидна възраст. Нека Бог позволи на всички да доживеят — подаде ми торба.
Вътре имаше козметика против стареене.
— Запознай се, това е Ана, моята годеница. Тя е модел. Хубава е, нали?
Ана мигаше с удължените си мигли и гледаше приятелките ми като че ли беше попаднала в музей на восъчни фигури — предпазливо и леко уплашено.
— Решихме да минем да те поздравим. Виждам, че всичко е същото. Същите приятелки, същите разговори. Жалко, че за три години нищо не се е променило. А аз виж какво постигнах. Ходя на фитнес, поддържам форма и имам млада жена до себе си. Ти си си останала същата… знаеш.
Говореше високо, с демонстративно съжаление, и искаше всички в залата да чуят колко добре му върви.
Аз поставих чашата на масата и се усмихнах.
— Благодаря, че дойдохте. И благодаря за подаръка. Между другото, и аз искам да те запозная с някого.
В този момент към нас се приближи висок и уверен мъж в идеално скроен костюм. В града всички го познават. Голям бизнесмен, желан ерген, за когото пишат в новините. Колата му струва колкото добра къща.
Той спокойно ме прегърна през кръста.
— Запознай се с моя годеник. Мисля, че го познаваш. Ако не греша, работиш в неговата компания.
Видях как лицето на бившия ми първо побледня, после почервеня. Ръката му, която беше протегнал за ръкостискане, забележимо трепереше.
Мъжът ми сдържано се ръкува с него.
— Приятно ми е — каза спокойно, без излишни емоции.
— П-прието ми е… Трябва да тръгваме. Извинете — промърмори бившият, избягвайки погледа ми.
Ана объркано се усмихна и набързо го последва. След минута вратата се затвори. Музиката отново зазвуча, гостите оживяха, някой тихо се засмя.
Вдигнах чашата и си помислих, че възрастта не е за цифрите. Тя е за това кой е до теб в правилния момент.
