В дом за стари хора се появи кафява кон: целият персонал и посетители бяха в шок, докато не разбраха защо е тук животното.
Беше обикновен ден в дома за стари хора.
Всеки се занимаваше със своите дела: някой четеше вестник, друг гледаше телевизия, трети дремеше в креслото. Тишината внезапно беше нарушена от развълнувания глас на медицинската сестра:
— Мадам, имате посетител!
Старата жена в инвалидната количка учудено вдигна очи.
— Кой? Аз никого не очаквам… Нямам посетители.
— Не знам, — смутено отговори сестрата, — но казаха, че е спешно.
Жената бавно се отправи към стаята за посетители. Тя дори не можеше да си представи какво я очаква там. И изведнъж — истински шок. В центъра на стаята стоеше огромен кафяв кон с гъста, лъскава грива.
Целият персонал и останалите обитатели на дома се събраха в коридора и с удивление наблюдаваха невероятната сцена. Конят стоеше спокоен, сякаш разбираше защо е тук.
Старата жена се приближи, протегна треперещата си ръка и обвърза животното около врата си. Сълзи сами потекоха по бузите ѝ. Конят не се съпротивляваше, напротив, наведе глава, позволявайки ѝ да го погали по муцуната.
— Какво се случва? — най-накрая не издържа един от пациентите. — Какво прави кон тук, в дома за стари хора?
Жената, все още държейки коня, тихо им разказа нещо, което остави всички в шок. Продължението е в първия коментар:
— Това не е просто кон… Това е мой приятел. Отгледах го още като жребче. Бяхме заедно двадесет години, неразделни нито за един ден. Но когато ми стана зле и ме преместиха тук, той остана при съседите. Те се грижеха за него, но… — въздъхна и се усмихна през сълзите, — той ме тъжеше. Толкова, че спря да яде. И тогава съседката разбра: той копнее за мен.
В стаята настъпи тишина. Никой не можеше да задържи сълзите си.
Жената още дълго държеше муцуната на любимеца си в ръцете си, шепнеше му думи на благодарност и любов. И изглеждаше, че конят разбира всяка дума, отвръщайки с леко движение на ушите и меко дишане.
След седмица от тази среща старата жена почина. Но най-важното е, че тя успя да се сбогува с този, когото обичаше с цялото си сърце. А верният ѝ приятел отново намери спокойствие, знаейки, че за последен път е видял своята стопанка.
