Съпругът остави бременната си жена при свекърва ѝ да копае картофи, а сам замина на почивка: но от случилото се веднъж на двора съседите останаха в шок.
Мъжът отдавна мечтаеше за море. Когато при жена му откриха бременност и лекарите ѝ забраниха полети, тя наивно мислеше, че той ще остане до нея. Но един ден той студено произнесе:
— Билетите вече са купени, защо да пропадат парите? Аз ще отида сам, а ти засега замини при мама на село, ще ѝ помагаш в стопанството.
Жената не знаеше какво да отговори. Беше в шестия месец, гърбът я болеше от най-малкия наклон, но не посмя да спори.
Мъжът замина на почивка, а нея изпратиха при свекървата — в село, където тоалетната беше зад плевнята, водата — само студена, а почивка имаше само на лехите.
Всяка сутрин свекървата сваряваше супа, слагаше пред нея чиния и добавяше:
— Ще свършиш работата — тогава ще ядеш.
Бременната излизаше на двора и дълго ровеше в пръстта. Нощем ѝ се присънваше море — не защото някога беше била там, а защото там бе заминал мъжът ѝ. Той пращаше снимки от плажа. Подписваше кратко: „Почивам си, както ти каза“.
Сега жена му копаеше картофи. Звънеше му — той не отговаряше.
Но от това, което в онзи ден се случи на двора, съседите бяха шокирани.
Един ден на двора ѝ се зави свят. Тя падна на колене в калта, дишайки тежко. Свекървата излезе на двора, погледна я отгоре надолу и сухо каза:
— Ти си бременна, а не болна. Няма време за седене, картофите сами няма да се изкопаят.
Жената се опита да стане, но силите я напуснаха. И тогава всичко се случи.
Съседката, която минаваше, видя как бременната падна с лице право в земята. Тя извика, повика хора. Съседите се струпаха, вдигнаха жената на ръце и я занесоха в колата. В болницата лекарите казаха страшното: още малко — и детето нямаше да може да бъде спасено.
Оттогава в селото заобикаляха къщата на свекървата. Съседите не можеха да ѝ простят, че е докарала бременната жена до беда. А мъжът, върнал се от морето, намери жена си в болничната стая — с очи, в които вече нямаше любов.
