Късно през нощта момичето се обади в полицията и съобщи, че родителите ѝ не се събуждат: когато полицаите пристигнаха, откриха нещо ужасяващо.
Дежурният полицай в участъка седеше, втренчен в екрана на стария монитор. Часовникът на стената показваше без десет три през нощта — най-тихото време на денонощието. През цялата нощ не бе постъпил нито един тревожен сигнал. Полицайят вече се прозеваваше, когато телефонът рязко звънна.
— Дежурна част, слушам ви — каза той, навикливо вдигайки слушалката.
В отговор прозвуча тънък, леко треперещ детски глас:
— Здравейте…
Полицайят намръщи вежди. Гласът принадлежеше на момиче, не по-голямо от седем години.
— Здрасти, мила. Защо звъниш толкова късно? Къде са родителите ти?
— Те… те са в стаята — неуверено отвърна тя.
— Отлично, подай ми телефона на мама или татко.
Последва пауза.
— Не… не мога — гласът на момичето стана по-тих.
Ръцете на мъжа започнаха да треперят.
— Добре, тогава разкажи какво се е случило. Знаеш, че в полицията се обаждаш само по важен повод.
— Имам важен повод… — хлипна момичето. — Мама и татко са в стаята… и не се движат.
Сънливостта на полицая изчезна.
— Може би просто спят? Вече е късна нощ.
— Не. Опитах се да ги събудя. Обикновено мама винаги се събужда, когато вляза в стаята… а сега – не.
Полицайят усети, че нещо не е наред. Инстинктът му подсказваше: случаят е сериозен.
— В къщата има ли други възрастни? Баба, дядо?
— Не… само мама и татко.
— Добре, кажи адреса си — бързо произнесе той, вече давайки знак на колегата си да подготви патрулната кола.
Момичето диктува улицата и номера на къщата. Преди да положи слушалката, полицайят строго каза:
— Слушай внимателно. Остани в стаята си и ни чакай. Не излизай никъде, добре?
— Добре… — тихо отвърна момичето.
Десет минути по-късно патрулната кола спря пред малка двуетажна къща на края на града. Вратата отвори същото момиче.
— Те са там… — показа с пръст към вратата на спалнята.
Полицаите се погледнаха и влязоха в стаята, но това, което откриха, шокира всички.
В спалнята цареше тишина. На леглото лежаха мъж и жена. И двамата — неподвижни, с мъртва бледност по лицата.
— Боже… — въздъхна един от офицерите.
Бе повикана спешна помощ и следствена група. Експертите веднага установиха: насилие няма, следи от борба също не. Но след като провериха въздуха, всичко стана ясно. В къщата имаше изтичане на газ. Родителите се задушили насън.
Момичето по чудо остана жива — нейната стая се намираше на втория етаж, където тежкият газ се издигаше по-слабо. Спаси я и навикът ѝ да става през нощта и да отваря вратата: малко свеж въздух проникваше вътре.
Въпреки това, лекарите съобщиха, че момичето също е вдишало опасни пари — веднага я откараха в болница, където по-късно успяха да стабилизират състоянието ѝ.
Ако дежурният полицай не бе повярвал на момичето, ако бе решил, че това е детска фантазия или глупава шега — тя можеше да сподели съдбата на родителите си.
