Жена забеляза немска овчарка, която вървеше по улицата, държейки в зъбите си бял пакет: изведнъж до нея спря кола, шофьорът взе пакета от кучето и после потегли.
Рано сутринта жената бавно вървеше по пустата извънградска улица. Тя се наслаждаваше на тази рядка тишина, докато не забеляза странно движение напред.
От завоя се появи немска овчарка. Кучето вървеше уверено, без да обръща внимание на нищо наоколо, и държеше здраво в зъбите си голям бял пакет. Пакетът изглеждаше тежък — кучето вървеше бавно, но сигурно.
Жената спря, дръпна се към края на пътя и се стараеше да не пречи на животното. С учудване наблюдаваше как овчарката се приближи до ъгъла на улицата. Там внезапно до нея спря кола. Шофьорът дори не изгаси двигателя: просто отвори вратата, ловко грабна пакета от кучето — и веднага отпраши, изчезвайки зад завоя.
— Какво по… — промърмори жената, неспособна да измисли разумно обяснение на видяното.
А кучето спокойно се обърна и тръгна обратно по същия път, сякаш нищо необичайно не се бе случило.
Жената се прибра вкъщи, но странната случка не излизаше от ума ѝ. Опитваше се да я забрави, убеждаваше себе си, че това е било някаква случайност.
Но още на следващия ден всичко се повтори. По същото време, на същото място тя отново видя овчарката с пакета. И отново същата кола взе „пратката“.
Любопитството надделя. Жената реши да проследи животното. Вървеше бавно, внимателно, стараейки се да не бъде забелязана. След като кучето предаде пакета, то сви по старата улица и спря пред полуразрушена къща в покрайнините. Жената онемя, разбирайки какво се случва в тази къща, и веднага извика полиция.
Вратата се открехна и на прага се появи мъж. Той кимна на кучето, сякаш проверяваше „работата му“, и го поведе вътре.
На следващия ден жената събра смелост и се приближи повече до къщата. Прозорците бяха плътно засенчени, наоколо — нито жива душа. Тя надникна в двора и видя следното: в навеса стояха кашони, които излъчваха странна химическа миризма.
На кухненската маса, под ярка лампа, мъжът разпределяше бял прах по пакети. А кучето седеше до него, като предан помощник, чакащ нова команда.
Жената усети как я обхваща леден страх. Всичко стана ясно: кучето било използвано за пренос на забранени вещества. Мъжът разбирал, че го следят, и измислил хитър план — кой би заподозрял обикновена овчарка?
Колата просто прибирала „пратката“, а собственикът оставал „чист“.
С треперещи ръце жената извади телефона си и извика полиция.
Няколко дни по-късно новината обиколи целия град. Арестуваният мъж се оказа ръководител на банда. А овчарката се оказа напълно невинно същество, което просто било дресирано за това.
